Записахме албум с песни, изцяло създадени от деца. За първи път децата имат пълната свобода да ни поведат по пътищата на своето въображение, а ние, големите деца, ги следваме. Резултатът е различен, искрен и напълно неподправен албум.

Когато слушат музика, малките деца често реагират спонтанно на онова, което чуват, тананикайки заедно с мелодията, пеейки на свой език, пляскайки с ръце и тропайки с крака. По този начин те не просто стават съпричастни, не само влизат в ритъма и звученето на музиката: Те стават нейни сътворци, те си я доизмислят. Тя се превръща в основа, върху която детето може да изрази себе си. Много често децата измислят нови герои, нов текст, нова мелодия на любимата си песен. И спонтанно откриват композитора и поета в себе си.

С порастването обаче голяма част от децата започват да губят тази своя вродена спонтанност, за да следват чужди музикални и поведенчески модели, които външният свят налага над техния вътрешен импулс за творчество. Те виждат тези модели по телевизията и в социалните мрежи и ги чуват по радиото, в колата или супермаркета. Техните приятели говорят за своите музикални идоли. Искат да бъдат като тях. Да изглеждат, да говорят и да пеят като тях. Веднъж възприет, навикът на имитацията е изключително трудно обратим и може да продължи до късна училищна възраст, до зрелостта или дори цял живот. До момента, в който не започнеш да търсиш отговора на въпроса: “Кой съм?”. За да откриеш, че си наложил маска над лицето си, че ходиш с нечии чужди обувки, че говориш с гласа на някого, когото не познаваш. А кой си всъщност? Не си ли единствен и неповторим? Нима има някой, който може да пее и да танцува, да вижда и да чува, да осъзнава и да разбира, да се смее и да плаче, да живее и твори живота както теб?

Импровизацията е ключът към запазването на спонтанността в живота ни. Да импровизираш, значи да отвориш ушите на сърцето си за живия поток на музиката, която извира от самите нас, която е навсякъде и във всичко около нас. Музиката на живота.

Като преподавател по музика на деца в начална училищна възраст, за мен е от първостепенно значение да събудя и развия у децата вродената им творческа способност да чуват и изразяват своята собствена музика.

Албумът “Кой живее в микрофона?” се роди по време на нашите импровизации с деца между 5 и 10-годишна възраст в студиото на Big Banda в София през последната година. Срещнах децата, чиито гласове чувате в албума, на детски музикални конкурси, в училища и детски градини, и ги поканих да участват в един нов и различен проект. Заедно създадохме наша импровизационна вокална група. Импровизирахме наживо в Studio 5 и в детското БНР, а когато се почувствахме готови, влязохме да записваме и преди всичко да се забавляваме и да играем в истинско звукозаписно студио.

Проектът ни беше финансиран от дарителска кампания, която успя да събере една неголяма сума за неговото реализиране. Но с вътрешна светлина и криле на сърцето, всичко е възможно!

Вярваме, че нашият проект тепърва започва! Искаме да достигнем до всяко дете, което носи в себе си своята музика, за да я изрази и сподели със света. Искаме да вдъхновим децата смело да споделят. Да творят нова музика. Да създават светове. За да живеем заедно в един по-цветен и свободен свят. Свят на открития и възможности. Свят на чудеса.

Надяваме се нашият албум да ви даде много нови идеи! Не се колебайте да ни ги изпеете, напишете или нарисувате. Може заедно да сътворим нещо, което още никой не е чувал! Симфония за калинки например. Или оркестър от минзухари.
А защо не………………………………..

Напишете ни вашите идеи!

Константин Кучев
kosbarabos@gmail.com